Чисто теоретично България може да остане без зърно, смята Радослав Христов
декември 14th, 2010
Чисто теоретично България може да остане без зърно. Аз наистина се притеснявам какво ще се случи от март-април нататък и какво зърно ще има в България. Това каза пред Агенция „Фокус" председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Радослав Христов по повод двойно по-големия износ на българско зърно през тази година. Според Христов не е изключено да се стигне до внос на зърно от страни в Европейския съюз.
„От март до юли 2011 г. (когато ще започне жътвената кампания на новата реколта) има много време и ако се окаже, че голяма част от зърното е изнесена и има дефицит на вътрешния пазар, най-вероятно ще трябва да се внесе отнякъде", каза той.
Първо зърно за нуждите на България ще се потърси от държавите в Европейския съюз, най-близо до нас, откъдето реално може да се внесе зърно, е Унгария, обясни Христов.
Транспортът от там до тук обаче няма да струва никак малко.
„В момента зърното е 40 ст. за кг, ако се наложо да се внесе от Унгария, ще трябва да се добавят 5-6 ст. за транспорт най-малко. Това неминуемо ще доведе до по-скъпа пшеница", каза Радослав Христов.
288 000 тона пшеница е преходният остатък от реколта 2009. Стойностите около 200 000-250 000 тона на преходен остатък са достатъчно за преработка на брашно в първите месеци на годината, когато за пшеницата от новата реколта е нужен период на следжътвено доузряване и достигане на физиологична зрялост преди да се използва. Това каза в интервю за Агенция „Фокус" директорът на Националната служба по зърното и фуражите към земеделското министерство д-р Злати Златев.
Едно от най-важните условия за правилното съхранение на зърното е в какви складове се складира то и отговарят ли те на технологичните изисквания. Силозите са складовете, които покриват най-добре съвременните изисквания за съхранение на зърно. В тях се осигурява сортиране на зърното в отделни клетки. Бързо се извършва манипулация от клетка в клетка. В силозите се инсталират зърночистачни машини, сушилни, инсталации за обеззаразяване на зърното от складови вредители и електронна система за отчитане на температурата. Плоските складове са съоръжени с подвижна механизация и инсталация за активно проветряване, обясни д-р Златев.
Помещенията за съхранение на зърно у нас се увеличават почти всяка година. Така към 31 декември 2009 г. складовите вместимости в страната са 7 864 222 тона. От тях 540 660 тона са публични складове, 1 542 197 тона са зърнохранилища и 5 781 365 тона - други обекти за съхранение на зърно. Към 30 ноември 2010 г. складовите вместимости в страната вече са 8 356 934 тона (554 930 тона са публични складове, 1 659 000 тона - зърнохранилища и 6 143 004 тона - други обекти за съхранение). Така се отчита ръст от 492 712 тона.
„Ако трябва да сравня помещенията за съхранение на зърно с 1998 г. в България силозите са били с вместимост 2 070 000 тона, плоските складове - 1 248 000 тона, откритите площадки 168 000 тона и металните навеси - 851 000 тона или общо складовите вместимости са били 4 337 000 тона Това на практика доказва, че в страната има достатъчно складови площи, които да осигурят оптимални условия за съхранение на зърното", посочи директорът на службата.
В случай, че зърното не се съхранява правилно, последствията могат да бъдат много тежки. Развиват се плесени, гъби - от там микотоксини, зърното се похабява при липса на вентилация. Като цяло се влошават качествените му показатели.
Ако такова зърно се консумира от човек след преработката му, може да се произведе некачествено брашно. Затова службата работи по инспекционни планове и чек листа. Проверките на мелниците обхващат стоковия контрол на входа и пепелното съдържание на брашното. Някои от анализираните проби показват разминаване в показателите за отделните типове брашна (500, 700, 1150) и съдържание на добив на мокър глутен. Така се вкарват в заблуда потребителите, посочи Златев. По думите му практиката показва, че на този етап е нужен външен независим контрол, който да обхваща цялата система по веригата, да има равнопоставеност и прилагане на единен подход. Трябва да се отчита фактът, че НАССР (система за безопасност на храните) е систематичен подход за определяне на потенциалните източници на микробиологични, физически и химични опасности, които да се предотвратят на ранен етап (прилагане на добри производствени и хигиенни практики), а не контрол и анализ на крайния продукт.
При нарушения в съхранението на зърното се съставят констативни протоколи. При последващи нарушения се съставят актове за извършено нарушение и се издават наказателни постановления, като се търси административно наказателна отговорност съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно.
При цялостната дейност на службата само за тази година са издадени над 100 наказателни постановления за нарушения
„Ние извършваме проверките съвместно с НАП и Икономическа полиция. В България контролните системи не трябва да бъдат затворени, да работят сами за себе си, те трябва да си взаимодействат. Не може една контролна система да обхваща абсолютно всички детайли по веригата зърнопроизводител, търговец и преработвател. Затова ние сме се насочили именно към тези съвместни проверки, тъй като у нас сивият сектор заема 40 % при търговията със зърно, в неговата преработка и реализацията на продукцията. Лошото е, че самите субекти, които подлежат на контрол, са недоволни от проверките. Слабият контрол поражда негативни явления по веригата. От тук произтичат отрицателни въздействия върху стабилизиране пазара на пшеница, влияе се отрицателно върху жизнеността на стопанските връзки и взаимоотношенията между зърнопроизводител търговец и преработвател", обясни още директорът на службата.
Галина ДИМОВА | Агенция „Фокус"
