Русия притежава безспорен потенциал да бъде на водещи позиции в световната зърнена индустрия като доминиращ и надежден износител, но тесни места в логистичната инфраструктура и бюрокрацията остават сериозни проблеми, които изискват решения.
През ноември отделът за наблюдение и анализ на външните пазари (ФАС) на Министерството на земеделието на САЩ изготви доклад, посветен на въпросите на пристанищната инфраструктура и транспорт за зърно в Русия. Доколкото Русия не публикува статистически дани за размера на експортните пристанищни мощности, докладът на московското секция на ФАС е бил подготвен по данни от средствата за масова информация, експертни оценки и теренни проучвания.
В доклада се отбелязва, че докато аналитиците оценяват експортните възможности на Русия приблизително на 25 млн. тона зърно годишно, включително директно разтоварване на зърно от ж/д вагони на воден транспорт и исползоване на пристанищни мощности на други страни, фактическият обем на износа на руско зърно е възможно да превиши таози цифра. Посочената оценка е включила мощностите на пристанищните зърнени терминали в Черно море, пристанищата на Волго-Донския басейн и Азовско море, а също незначителна част от пристанищните терминали на Каспийско море и руския Далечен изток. Руските търговци на зърно използват освен това възможностите за износ на украинските пристанища и част от пристанищата на Балтийските страни, но са принудени да участват в жестока конкуренция с украинското и казахстанското зърно за мощности по претоварване.
Съгласно доклада проблемите, ограничиващи експорта при всички руски пристанища са главно недостатъчната скорост и технически възможности за доставяне на зърното вследствие на железнопътната логистика, бюрокрацията и пр., а не фактическата скорост на претоварване на зърно в пристанищата. Освен това климатичните условия в пристанищата понякога може да станат причина за забавяне на товаренето на съдовете. Например, в Ростов вятърът може да предизвика понижаване на нивото на водата в реката и по този начин да забави движението на износа за няколко дни.
ЧЕРНОМОРСКИ ПРИСТАНИЩА
В доклада се посочва, че товарооборотът на дълбоководните пристанища на Русия на Черно море представлява ежегодно 13 - 15 млн. тона. Основното пристанище за товарене на зърно на Черно море е Новороссийск, който включва два зърнени терминала и може да претовари 11-12 млн. тона зърно ежегодно. В порт Туапсе не отдавна се появи нов зърнен терминал, способен да осигури ежегоден оборот 2 - 2.5 млн. тона. Порт Таман в настоящия момент има много ограничени възможности за износ на зърно, но заявява планове за разширение в близко бъдеще.
Порт Новороссийск има два основни зърнени терминала - «стар» зърнен терминал и «нов» зърнен терминал. Товарооборотът на «новия» зърнен терминал, който е частна собственост се оценява приблизительно на 6 - 7 млн. тона зърно годишно. «Старият» терминал, «Новороссийский комбинат хлебопродуктов» (ОАО «НКХП»), принадлежи на държавната Обединена Зърнена Компания (ОЗК). В периода на действие на ембаргото на терминала беше проведена реконструкция и модернизация, което позволи да се увеличи неговата пропускателна способност до 3,5 - 4,5 млн. тона годишно. За период от 1 юли по края на септември 2011 година зърненият терминал на ОЗК е натоварил 1,2 млн. тона зърно, което представлява над 10% от общия износ на руско зарно през този период.
Както се отбелязва в доклада, модернизацията на пристанищния терминал продължава. Предвижда се понататъшно разширение на капацитета за съхранение на зърно, възстановяване на железопътната инфраструктура, строителство на нова експортна галерия с ново оборудоване за товарене на зърно на кораби. След завършване на всички работи възможностите за претоварване на зърно на терминала ще достигне 5 млн. тона годишно.
Двата зърнени терминала в порт Новороссийск могат да приемат зърно в пристанището с автомобилен и железопътен транспорт и да товарят на океански съдове PANAMAX. От районите до 250 км от порта, зърното се доставя с авто транспорт; от отдалечените райони зърното постъпва на пристанището с жп вагони. В течение на годината количеството на зърното, доставяно с жп вагони се увеличава.
В Новороссийск се предприемат действия по усъвършенстване на схемите за доставка на зърното, на терминалите работи автоматично управление на потока на автомобилния транспорт. Логистиката по приемането на зърното, обаче продължава да остава основното тясно място в работата на терминалите. През юли - септември 2011 година, през порт Новороссийск бяха изнесени 3,3 млн. тона зърно или 35% от целия износ на зърно на РФ за тези месеци.
Порт Туапсе има един зърнен терминал, който беше открит през декември 2009 година, и може да товари зърно на Panamax (до 50 хил. тона). Пристанищният терминал с капацитет 100 000 тона може да осигури износ на 2,5 млн. тона зърно годишно. От момента на своето откриване досега обаче терминалът още не е работил на пълния си капацитет по две причини. Първо, скоро след откриването му беше въведена забраната за износ на зърно. Второ, дори след свалянето на забраната за износ на зърно, голяма част от железопътния поток, насочен към Сочи за осигуряване на строителството за Олимпийските игри, значително ограничи възможностите за доставка на зърно в порт Туапсе с жп транспорт. При това, терминалът е поректиран за получаване на товари по жп, тъй като пътищата, свързващи порт Туапсе със зърнопроизводителните райони преминават през планини и са твърде стръмни за превоз на зърно с камиони.
Така, независимо на голямата нужда от мощности по съхранение и претоварване на зърно в Русия, зърненият терминал няма да работи с пълен капацитет до края на 2012 година. През юли - септември 2011 година през порт Туапсе бяха натоварени приблизително 470 000 тона зърно.
Порт Таман към настоящия момент не може да се разглежда като пълноценна част на инфраструктурата за съхранение и претоварване на зърното, тъй като няма зърнен терминал и достъп до жп пътища. Въпреки това, в пристанището има нов терминал за масла, а също така инвестори с планове за строителство на мощности за зърно на пристанището. През септември 2011, ОЗК, Министерството на транспорта на РФ и Администрацията на Краснодарския край са подписали съглашение за строителство на нов зърнен терминал и жп разклонение в порт Таман, което ще позволи към 2014 година да се осъществи товарооборот от 6 млн. тона зърно годишно, и товарене на съдове с тонаж до 40 хил. тона.
РЕЧНИ ПРИСТАНИЩА НА РУСИЯ
Мощностите за износ на зърно от всички притководни пристанища в басейните на Волга, Дон и Азов се оценяват на 8-10 млн. тона. Редица компании, включително големи търговци на зърно имат в тези пристанища собствени терминали или пристани, които позволяват да се товари зърно на съдове с вместимост 3-5 хил. тона.
Благодарение на голямото количество товарни мощности и териториалната близост до основни селскостопански райони през юли-септември 2011 года плитководните пристанища натовариха повече зърно в сравнение с дълбоководните пристанища на Русия. Износът на зърно от плитководните пристанища на Азовско-Донския басейн през юли-август е достигнал над 3 млн. тона, което е с 40% от зърното, изнесено от пристанище Новороссийск (1,849 млн. тона) и Туапсе (297 хил. тона).
Независимо, че пристанищата от Азовско-Донския басейн осигуряват претоварване на 1,5 млн. тона зърно на месец през юли и август, голяма част от тях не работят през зимните месеци, което формира годишен товарооборот от 8-10 млн. тона. Голяма част от плитководните пристанища прекратяват навигацията от ноември до март. Част от пристанищата работят с помощта на ледоразбивачи.
Порт Ростов наДон: мощностите на пристанището за износ на зърно се оценяват на 3 млн. тона годишно, като осигуряват товарене на малки съдове от 3 000 - 5 000 тона, главно за съседни страни от Средиземноморския басейн.
Порт Ейск: мощностите на порта по претоварване на зърно съставляват над 2 млн. тона в годишно. В периода от юли до септември 2011 година през порт Ейск са натоварени 980 хил. тона зърно за износ с кораби до 6 000 тона. При работа на пристанището на пълна мощност от седем-осем месеца в годината, Ейск може да осигури претоварване на над 2,5 млн. тона зърно.
Пристанища Кавказ, Темрюк, Азов, Таганрог: неголеми пристанища, расположени в Керченския канал и Азовско море: имат незначителни мощности за претоварване на зърно, които са собственост на търговски компании на зърно и осъществяват директно товарене от камиони и вагони (при наличие на жп коловози до кея) на 3000 - 5000-тонни съдове.
Терминалите на Волго-Донския канал могат да товарят зърно на 3 000 - 5 000 тонни съдове в обеми 600 - 800 хил. тона годишно. Във връзка с климатичните условия тези пристанища затварят навигацията от декември до март.
ДРУГИ ПРИСТАНИЩНИ МОЩНОСТИ ЗА ЗЪРНО НА РУСИЯ
Общата мощност за износ на зърно през пристанищата на Балтийско море се оценява на 2 млн. тон годишно. Независимо от това износът на зърно през тези пристанища не е значителен, поради слаба пропускателна способност и висока конкуренция с други стоки, включително от внос. Освен това тези пристанища са доста отдалечени от основните средиземноморски пазари, които се явяват най-големите купувачи на руско зарно.
Русия беше обявила намерения за строителство на зърнен терминал във Владивосток с товарооборот 1,5 млн. тона зърно годишно, който да осигури претоварване на сибирско зърно за износ в азиатските страни. Досега тези планове не са реализирани. Освен това по мнение на специалистите цената на транспорта от Сибир във Владивосток може да се окаже по-висока отколкото до европейските пристанища.
ПРОБЛЕМ ПРИ ТРАНСПОРТА НА ЗЪРНО
По оценка на доклада капацитетът на мощностите по претоварване в руските пристанища няма да бъдат причина за проблеми през тази година. Трудностите могат да възникант вследствие на тесни места в доставката на зърното на пристанищата: неефективно управление на железопътната логистика, високи тарифи за транспорт от Сибирските региони, конкуренция със зърно от от Казахстан, руските жп вагони и т.н.
Руски железопътни служители са посочили, че през октомври 2011 руските железници са превозили около 500 хил. тона зърно по-малко, отколкото биха могли в случай, че товаро-разтоварните работи се извършваха по-бързо от търговците и те не задържаха вагоните. Такова задържане се получава постоянно вследствие некачествено управление и недостатъци в планирането, лошо състояние на вместимостите по претоварване на зърното на жп гарите, и забавяне в подготовката на транспортните жп документи.
За превоз на зърното с камион на изпращача е необходим само един документ (разрешение), получено от държавните регулаторни органи. В същото време за изпращане на зърното с жп вагони е необходимо да се получат девет документа от държавните чиновници, които работят само пет дни в седмицата.
Що се отнася до цената на транспортирането по жп, зърното в Русия се отнася към продуктите от втора тарифна група и се предвиждат високи транспортни тарифи.
В доклада се отбелязва също, че към проблемите се отнасят също лошото състояние на руските жп вагони независимо от това, че ситуацията постепенно се подобрява: през 2010 и 2011 гг РусАгроТранс, руският лидер в сферата на жп превозите на селскостопански товари постоянно купува нови вагони. Понастоящем тази компания разполага с 30 000 вагона-зърновози, което представлява 90% от руския жп парк за превоз на зърно. Съобщава се също, че 5 000 вагона са били дадени под аренда на Казахстан за обезпечаване на транспортирането на казахстанското зърно до експортните терминали.
Що се отнася до превоза на зърно с автотранспорт, то по-голяма част от компаниите по време на ембаргото преминаха към други товари, а след подновяване на износа те увеличиха стойността на своите услуги. По информация на търговци на зърно в някои случаи тарифите са увеличени с 30% - 50% в сравнение с тарифите от лятото на 2010 година.
Високата цена на доставката на зърно от Сибир до европейските пристанища е главното ограничение за износа на сибирско зърно. Сибирските региони произвеждат средно 18 милиона тона зърно, като потреблението в тези области е 11-12 млн. тона. В зависимост от годината ежегодния излишък от зърно в тези региони може да достигне до 6 млн. тона, но насочването на това зърно за износ е доста скъпо, поради високите транспортни цени. По данни на аналитици, доставката на сибирско зърно до експортните терминали струва от 50$ до 67$ за тон. За сравнение, транспортът на зърно от южно-европейска Русия или от Поволжието до експортните пристанищни терминали обикновено не превишава 17$ за тон. Освен това, възвращаемостта на инвестициите при производството на зърно в Сибир е по-ниска отколкото в южно-европейска Русия, тъй като разходите са по-високи, а добивите са значително по-ниски. И независимо, че качеството е по-високо, ценовата премия за сибирската пшеница не е достатъчно висока. Докладът отбелязва също, че поради голямата реколта през тази година фермерите са имали недостиг на вместимости за съхранение на зърното, тъй като сибирските силози са били заети с интервенционните зърнени запаси. Значителните разстояния от пристанищата и недостигът на силози са се отразили негативно на цените на зърното в Сибир. Нещо повече, дори при толкова ниски цени, износът на сибирско зърно е имал крайно малки шансове. Трябва да се има предвид, че ситуацията може да се измени след въвеждане на нови тарифни решения за жп превози.
World-Grain.com
