В много райони на Русия започна сеитбената кампания. В южните територии, които не пострадаха от миналогодишната суша се получи "пренасищане със зърно". Да се разреши или да не се разреши износа на зърно? Какво има сега в хамбарите? Какви са изгледите за реколтата? На тези въпроси отговаря вице-президента на Руския зърнен съюз Александър Корбут.
В: Повлия ли въвеждането в Русия на забрана за износ на световните цени?
Корбут: Пазарът живее от информацията. Затова още след първите заявления за намаляване на производството и възможни ограничения на износа на зърно от Русия пазарът реагира незабавно.
Нещо повече - още преди въвеждане на забрната започна ръст на световните цени. Този ръст, обаче имаше спекулативен характер и отразяваше интересите на други страни-износители, които се възползваха от принудителното излизане на Русия от световния пазар, за да увеличат своето присъствие и печалби. Ще посоча само един пример: ако през миналия сезон САЩ са изнесли 24 млн. тона пшеница, то през този се очаква да изнесат 35 млн. тона.
Като говоря за световните цени трябва да отбележа, че световния износ на пшеница през този сезон е 10 млн. тона по-малко, в сравнение с предишния, преходните остатъци се очаква да бъдат 182 млн. тона. Това е по-малко в сравнение с предишния сезон, но значително повече от минали години. Засега времето и състоянието на посевите в САЩ осигуряват подкрепа на световните цени. Така че разговорите за основанията за ръста на световните цени не само през настоящата година, но и в бъдеще изискват допълнителна дискусия.
В: На срещата на краля на Йордания и руския премиер Владимир Путин беше заявено, че в следващите години доставките на зърно ще бъдат възстановени. Може ли да се очаква отмяна на забраната през тази година? И колко скоро Русия ще може да възстанови своите позиции на пазара?
Корбут: По наше мнение, отмяна на забраната, при това отмяна в най-близко време (няколко седмици!), е жизнено необходима на селското стопанство на Русия. Повсеместно се наблюдава значително и неудържимо падене на цената на зърното, което в период на сеитбена кампания дава на фермерите неправилен сигнал за намаляване перспективността за разширено възпроизводство на зърното. Необходимо е да се разбере, че това създава риск за технологичната модернизация на зърненото производство. Позицията на Зърнения съюз е съвършено ясна - необходимо е срочно да се вземе решение за отменяне на забраната за износ. Дори нека да бъде от 1 юли, но колкото по-рано бъде обявена позицията на правителството, толкова по-рано износителите ще започнат да купуват и толкова по-позитивна ще бъде ценовата ситуация, земеделските производители не само ще получат допълнителни приходи, но ще имат и ясни ориентири за реализацията на своята продукция.
Да си отидеш е винаги лесно, но да се вършен е значително по-трудно. Връщането ще изисква възстановяване на доверието към Русия от страна на вносителите. В началния етап ще се наложи цените да се държат с 5-7% по-ниско от цените на основните конкуренти. За повишения риск трябва да се плаща. Но нашите износители през последните 10 години натрупаха достатъчно опит на световния пазар. Руските компании - износителки на зърно след въвеждане на забраната за износ изпълниха своите задължения към държавната компания на Египет по спечелените търгове, като купиха зърно от други пазари и понесоха финансови загуби, но това позволи Русия да запази своето "лице" и създаде добра основа за бъдещето. Така че ако износът все пак бъде разрешен в най-близко време и бъде осигурена прозрачност във вземане на решенията по неговото регулиране, то след две-три години ние ще възстановим своите позиции.
В: Вашата прогноза - как ще се изменят цените на зърното в близките години?
Корбут: От началото на годината на вътрешния пазар има "ценопад", при което той протича във всички райони, както пострадали така и не пострадали от сушата. Причините са напълно рабираеми. Зърното в страната е напълно достатъчно, реколтата очевидно беше по-висока, отколкото показа официалната отчетност, а и преходните остатъци бяха рекордно големи. А ето вътрешното потребление бавно, но намалява - населението от година на година използва по-малко хляб, а в животновъдството, където се въведоха съвременни технологии и ефективните производители постигнаха висока конверсия на фуражите, което снижава потреблението на зърно за сметка на високобелтъчните компоненти. В резултат вътрешното потребление не превишава 68-70 млн. тона зърно годишно. Така че "плашила" за ръст на цените до 10-12 хил. рубли за тон, внос на 5 млн. тона зърно (фактически той не надвишава 1 млн. тона, вкл. вноса на дългозърнен ориз, който Русия не произвежда) не се случиха. Но потребителите под натиска на негативната информация, се поддадоха на ажиотаж, купиха и сега имат достатъчни запаси зърно до началото на новия сезон. Освен това се проведоха интервенционни търгове на борсата. Държавата проведе разпределяне на фуражно зърно от интервенционния фонд по цени по-ниски от пазарните, въпреки че по наши оценки те могат да се изравнят достатъчно бързо.
Ако говорим за настоящите запаси, то по данни на Росстат на 1 април, те са 26,2 млн. тона срещу 32,9 млн. тона през миналата година. В това число в земеделските организации 11 млн. тона. Трябва да се отбележи, че тези наличности не отчитат зърното във фермерските стопанства, които през миналата година са произведени 13,3 млн. тона и техния дял в общото производство е 22%, така че трябва да се отчита и тази не малка добавка. При отсъствие на износ и слабо вътрешно търсене намаляването на наличностите върви значително по-бавно, отколкото в предишни години, което оказва и натиск върху цените.
Така че прогнозата за близко време е такава: ако не се разреши износа, се очаква обща тенденция на понижаване на цените на зърното. В по-далечна перспектива е сложно да се говори, но очевидно, че ръста на основните ресурси: горива, торове, метал, тахника, газ и електроенергия ще продължава. Следователно, ще продължава да расте и себестойността на зърното. А като следствие може да се очаква и обща тенденция на ръст на цените, но в различни периоди, както и в минали години, цените ще бъдат доста променливи, което носи рискове за селското стопанство. Снижението на променливостта на цените трябва да стане приоритет на аграрната политика.
В: А какви ще бъдат изкупните цени?
Корбут: Ако говорим за интервенционните цени, то те са определени от закона, обявени са и тяхното ниво е приемливо. Но е необходимо да се промени механизма на регулиране. Заявените от държавата цени трябва да станат минимално гарантирани цени, по които държавата трябва да изкупува цялото предложено зърно, при което не на борсови търгове, където печели този, който предложи по-ниска цена, а по строго фиксирана цена. В тоз случай ще се появи видима долна граница на изкупните цени и производителите ще могат да прогнозират своята дейност и ясно да виждат перспективите. А това се явява и икономическата основа за провеждане на технологичната модернизация и повишаване на конкурентоспособността.
В: Каква зърнена реколта се очаква през тази година?
Корбут: Като говорим за общото производство на зърно е необходимо да отбележим, че състоянието на есенните култури съответства на средното многогодишно ниво. Доста активно се извършва подхранването, което дава основания за положителни оценки. Пролетната сеитба малко изостава, което е резултат от продължителната и хладна пролет, но се очаква показателите да се наваксат. Разбира се, тук трябва да се признае, че това повишава риска от забавяне на прибирането. Есента идват дъждове и съответно загуби. Проследява се тенденцията за изменение на структурата на посевите в съответствие с конюнктурата на пазара. Очевидно е, че се разширяват площите на високоликвидните култури - гречиха, просо, царевица, соя, слънчоглед. А с площите на пшеницата нещата не са така еднозначни. Устойчивото и силно падане на цената й снижава стимулите за разширяване на площите на пролетната пшеница. Общо, ако климатът не поднесе изненади, то като се изхожда от осигуреността с ресурси, ние прогнозираме общо производство на зърно от около 83-86 млн. тона. Това напълно покрива вътрешните потребности, които са под 70 млн. тона. Така че като се отчетат и преходните остатъци експортния поренциал на Русия съставлява около 12-14 млн. тона.
