На основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителния директор на Националната агенция за приходите организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг| подходящ начин.
Намираме, че един от подходящите начини е да се обърнем към Вас пряко по един наболял не само в нашето общество, но и превърнал се в общоевропейски проблем - а именно проблемът с данъчните измами, тяхното предотвратяване и неблагоприятното им влияние както спрямо правоотношенията в частноправната, така и в публичноправната сфера.
Целта на настоящото е да даде описание на една от схемите за осъществяване на данъчни измами и като я разясним пред Вас да ви дадем възможност да отбягвате такива случаи в своята практика.
Разрастването и превръщането на данъчните измами в значим проблем в съвременното общество довежда до увреждане на публичноправните интереси Увредата на фиска намалява приходите в републиканския бюджет и съответно намалява възможностите на държавата да преразпределя средства. Това положение влияе неблагоприятно както върху социалната поли гика, водена от държавата и засяга най-уязвимите членове на българското общество, но също така и влошава непряко качеството на предоставяните от държавата публични услуги. Това означава, че данъчните измами засягат и чувствителни сфери като здравеопазване, образование, отбрана и запазване на обществения ред.
Освен че засягат публичноправната сфера, данъчните измами пряко засягат и частноправната сфера. Участниците в данъчни измами реализират неправомерно облага като получават неследващи им се суми от държавния бюджет. Това положение пряко влияе върху конкуренцията, доколкото участниците в данъчни измами получават предимство пред останалите участници на пазара. Така данъчните измами увреждат свободния пазар и погазват негови основни принципи.
Горното ясно показва изключително неблагоприятното влияние на данъчните измами върху устоите на правовата държава. Предвид това считаме за един от приоритетите на Национална агенция за приходите борбата са данъчните измами. В този процес би следвало активно участие да вземе и бизнеса, доколкото успешното решаване или поне ограничаване на този проблем на този проблем би бил от полза за всички страни.
Далеч сме от мисълта да се опитваме да възлагаме на търговците в България разследващи функции. Би следвало обаче участниците в търговския оборот да положат необходимите усилия, та да установят, че не са въвлечени в схема за извършване на данъчни измами, като считаме това за логично и правилно. Следва също и когато търговците усгановят в своята дсйност схема на извършване на данъчна измама да упражнят сигнална функция и да уведомят незабавно Национална агенция за приходите, за да предприемем действия по пресичането и неутрализирането на тези неправомерни действия, което ще доведе и до подобряване на бизнес климата в страната.
С оглед на това по-долу сме представили една от схемите за извършване на данъчни измами и сме изброили някои основни характеристики, които следва да Ви наведат на това, че е възможно участието на Вашите членове в определени търговски сделки да ги въвлича по същество в данъчна измама.
Една от често срещаните схеми за извършване на данъчни измами, констатирана от органите по приходите, в осъществяваните от тях административни производства е деклариране на извършване на вьтреобщностна доставка на стока, без обаче такава да е извършвана в действителност.
Това са случаите, при който българска компания извьршва вьтреобщностна доставка към лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга страна членка на Общността. Лицето получател обаче практически не извършва вътреобишостно придобиване, а само издава необходимите документи и потвърждава, че е получило стоката, без обаче тя реално ла е получена. Съответно това лице се явява проводник на осъществяваната данъчна измама в страната членка на Общността. Това значи, че лицето декларира осъщественото вътреобщностно придобиване и впослсдствие извършва вътреобщностна доставки към български търговци. Документално проводника оформя вътреобщностни придобивания и извършва вътреобщностнн доставки, но в действителност това лице не извършва такива доставки. Този факт най-ярко се проявява, когато българската администрация изпрати запитване до администрацията на съответната страна-членка на Общността с цел уточняване на обстоятелствата по извършените доставки. Когато търговецът относно, когото се извършва запитването играе ролята на проводник в схема за осъществяване на данъчна измама, той не може да бъде открит от компетентните органи на съответната страна-членка от Общността за предоставяне на допълнителни сведения относно осъществените вътреобщностни придобивания и доставки. Причината е, че доколкото лицето не осьшсствява реална търговска дейност и всъщност извършваните от него вътреобщностни придобивания и доставки са привидни, то просто не може да предостави такива сведения и документи.
В тази връзка следва да отбележим, че голяма част от запитванията, изпратени до друга страна членка по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на съвета от 7 октомври 2003 голина относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и относно отмяна на регламент (ЕИО) № 218/92 показват наличие на компании проводници. Така например от общо 452 запитвания по този ред до Румъния 187 от тях (което е 41 % от обшия брой на запитванията) дават информация, че лицето не може да бъде открито от компетентните власти в Румъния, не осьществява никаква икономическа дейност и спрямо него е започнато наказателно преследване. Тази статистика показва една изключително обезпокоителна тенденция голяма част от вътреобщностните доставки да са свързани със схеми за осъществяване на данъчни измами.
Търговецът проводник от своя страна осъществява вътреобщностна доставка към българска компания. Тази компания се явява в схемата за извършване на данъчна измама липсващ търговец. Тя извършва вътреобщностно придобиване на територията на страната и продава стоката предмет на вътреобщностното придобиване на други български търговци, които реално използват стоката в своята търговска или производствена дейност за извършване на облагаеми доставки Ролята на този търговец в схемата на данъчна измама е да формира право за получателите да приспадат данъчен кредит, като обаче това лице не внася дължимия данък. Тук възможностите са две - лицето или подава справки-декларации, в които декларира данък за внасяне, без обаче нито да го внася, нито да има намерение да го внася или втория вариант лицето намалява дължимия данък върху добавената стойност, използвайки документи с невярно съдържание - фактури за получени от него доставки най-често на услуги - като в действителност лицето не е получател по тези доставки, а целта е единствено да се намали дължимия данък до съвсем минимални размери. Втория подход е по-често използван в схемите за извършване на данъчни измами, доколкото позволява по дълго участие на липсващия търговец в престъпната дейност и по трудното му идентифициране от органите на Национална агенция за приходите. Съответно след разкриването от страна на органите по приходите на обстоятелството, че това лице участва в схема за данъчна измама, то престава да кореспондира с Национална агенция за приходите и не предоставя документи за извършените от него доставки, т.е реализира се термина, с които е обозначено - това лице става в пълна мяра липсваш търговец. То и не би могло да предостави обяснения и документи за осъществените от него доставки, доколкото то практически не ги е извършвало.
В действителност стоките предмет на привидни вътреобщностни доставки и придобивания никога не са напускали страната и предвид това не е осъществен един от основните обективни елементи, за да е налице вътреобщностна доставка - а именно транспортиране или изпращане на стоките до лице в друга страна членка на Общността. Всъщност стоките са транспортирани само на територията на страната. Привидни са и осъществените вътрешни доставки от липсващия търговец - тази компания всъщност не осъществява реална търговска дейност и не е ставата собственик на стоките, чиито доставчик претендира да е била.
Реализираната неправомерно изгода може да се прояви в някои от звената, участващи в данъчната измама, които съответно са и в общия случай организатори на измамата
- това може да са лицата извършващи вътреобшностна доставка - в този случай данъчното предимство, което реализират е приложението на нулева ставка за осъществените от тях вътреобщностни доставки. Това им позволява ефективно да получат платения от тях данък върху добавената стойност по осъшествените покупки, доколкото начисления данък по вътреобшностните доставки е нула. Същевременно ще е налице възможност за намаляване на доставната цена, доколкото данъкът при липсващия търговец ще е начислен, но няма ла е внесен.
- на второ място това биха могли да бъдат лицата, придобиващи стоката от липсващия търговец, които реално потребяват, стоката предмет на доставката Основното предимство, което те ше получат е поевтиняване на стоката, доколкото данъкът от липсващия търговец няма да бъде внесен, но получателят ще ползва право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки.
Предвид горното е възможно и двете страни във веригата както търговецът, извършващ вътреобщностна доставка, така и търговецът, който купува стоки от липсващия търговец, да се окажат въвлечени в извършване на данъчна измама, без да са я организирали.
Следва обаче да се има предвид, че това обстоятелство - а именно, че гърговецът не е пряк ползвател на облагите на извършената данъчна измама и не е организатор на схемата на данъчната измама не го освобождава от отговорност. Независимо от това съгласно постоянната практика на Съдът на Европейските общности е допустимо компетентните ортани на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, ако той не е взел всички разумни мерки в рамките на своитс възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вьтреобщностна доставка не го довежда до участие в измама.
Предвид на този принцип „лицето е знаело или е следвало да знае", формулиран от Съда на Европейските общности, то при осъществяване на вътреобщностни доставки следва да вземете разумните мерки, за да сте сигурни, чс не сте въвлечени в извършване на данъчна измама. В противен случаи, ако се установи че не са ипгьлнени обективните предпоставки, за да е налице вьтреобщностна доставка и не сте взели разумни мерки, за да установитс, чс нс сте въвлечени в данъчна измама, то с възможно да не Ви се признае ставка нула за извършените вътреобщностни доставки и да ви се начисли данък върху добавената стойност за извършените доставки, като те ще се считат с място на изпълнение на територията на страната.
В тази връзка следва ла имате предвид, че разумните мерки се определят за всяка сделка с всски доставчик поотделно и в зависимост от характера на отрасъла, в който работи задълженото лице.
По-долу Ви посочваме някои от критериите, които биха могли да имат значение и при които следва да сте взели мерки, за да установите, че не сте въвлечени в данъчна измама. Не е задължително наличието на някои от критериите като следствис непременно да означава, че с извършваната от Вас доставка сте въвлечени в данъчна измама, но колкото повече критерии са налични за съответната сделка, толкова по-голяма е вероятността да сте били въвлечени в схема за осъществяване на данъчна измама:
- стойност на осъществяваната сделка - при сделки с висока стойност на насрещните престации или с продължително изпълнение, ако не се касае за установени търговски взаимоотношения доставчикът следва да с осъшествил проучване на получателя, неговата надеждност и платежоспособност, като е събрал информация налична в публичното пространство публични регистри, интернет, от други търговци, контактували с получателя, установяване на контакт с управителите на получателя, адекватна търговска кореспонденция и други подобни източници. Кои са сделките с високи стойности на престациите следва да се преценява въз основа на два критерия:
- обективно - надхвърлянето на определена стойност винаги квалифицира слелката като такава с висока стойност. Тази стойност обаче също не може да се определи отнапред, а се дефинира в зависимост от отрасъла и сферата на дейност на задълженото лице.
- субсктивно - тук определящ е обемът на дейността и осъществяваните от лицето доставки. Така дори и обективно сумите да не са големи, то е възможно за конкретния търговец предвид на по-ниския обем на осъществяваните от него доставки, същите да се явят като значителни по стойност и следователно лицето да е следвало да предприеме мерки за установяване надеждността на получателя.
- друг критерии за евентуално наличие на данъчна измама е липсата на писмени договори. Нормална търговска практика е да са налице сключени писмени договори, обективиращи ясно както правата и задълженията на страните по сделката, така и гаранции и неустойки в случай на неизпълнение. Липсата на писмени договори е отклонение от обичайната търговска практика. Ако получателя счита, че не е нужно да сключва договор и е готов веднага да плати сумата по доставката, то за доставчика това трябва да е индикация, че е възможно да се касае за случай на данъчна измама.
- друга такава индикация ще е налице, когато макар и да са налице писмени договори, то в договорите липсва ясно дефиниране на правата и задълженията на страните или няма адекватен механизьм за обезщетяване и гарантиране на получателя от недостатъци на стоката, неспазване на сроковете за доставката и други нарушения на предвидените от договора права и задължения на страните. Това означава, че получателят очевидно е дезнитересиран от вярното и точно изпълнение, което означава че целта на осъществените сделки не е икономическа изгода с оглед осъществената предприемаческа дейност, а се касае за вероятен случай на данъчна измама.
- получателят заплаща изцяло и преди осъществяването на доставката цената по сделката, без да е заинтересуван от гаранции за добро изпълнение. Това е отклонение от практиката, доколкото е нормално да се извърши частично плащане и едва след получаване на стоката да се доплати остатъка от цената, като остатька от цената може да служи и като гаранция за лошо изпълнение или пък ако доставчикът изисква плащане преди доставката, то получателят е заинтересуван от наличието на гаранционен механизъм, предвиждащ неустойки и други санкции за доставчика при лошо изпълнение.
- условията по сделките очевидно не съответстват на нормалната икономическа логика. Такива са случаите, при които получателят осъществява сделки с български доставчици за стоки, който традиционно се произвеждат в страната на получателя или е очевидно, че в страната на получателя същите могат да бъдат закупени на по-ниски цени или пък търговци от страната членка на получателя, редовно доставят стоките предмет на вътреобщностната доставка на български компании. За доставчика такива обстоятелства навеждат, че се касае за форма на данъчна измама.
- друг случай на липса на икономическа логика, ще е когато получателят закупува морално остарели, неизползваеми предвид съвременната икономическа обстановка или такива стоки, които не се търгуват на пазара. Закупуването на такива стоки е лишено от смисъл за нормалния предприемач и е критерии за наличие на данъчна измама. Доставчикът следва да е проучил на какво се основават мотивите на получателя, за да се увери, че не е бил въвлечен в извършването на данъчна измама.
- получателят заплаща по-висока от пазарната цена. Както и в горния случай такава престация е лишена от смисъл за нормалния предприемач и е критерии за наличие на данъчна измама, доколкото съвременната информационна обстановка позволява на получателя бързо и надеждно да се ориентира за пазарните стойности и цените на отделните доставчици. Доставчикът следва да е проучил каква е причината получателя да е готов да заплати по-висока цена за да се увери, че сделките не представляват данъчна измама.
- налице е информация в публичното пространство или сигнали от други лица и търговци, че дружествата получатели или техни прсдставители или собственици са свързани с недобросъвестни действия, насочени към увреда на фискалните интерсси на държавите членки.
- собственици, управители или представители на получателя са български физически лица. който притежават или управляват български дружества, които имат дейност сходна с дейността на доставчика и извършват сделки, съвпадащи с неговия предмет на дсйност. Такава информация е налична в търговския регистър към Агенция по вписванията. За доставчика това следва да е индикация, че е налице случай на данъчна измама, доколкото не е ясен въпроса, защо тези лица осъществяват сделки с неговото конкурентно дружество, а не с българските дружсства, в който те са собственици или управители. Съответно доставчикът следва да е предприел разумните мерки, за да установи какви са причините за това несъответствие.
Горното изброяване не е изчерпателно, а само примерно. В зависимост от условията по конкретната сделка може да са налице и много други обстоятелства, които е трябвало да наведат доставчика, че той може да е въвлечен в извършването на данъчна измама. В този случай той следва да е предприел разумни мерки, за да се увери, че не е бил въвлечен в данъчна измама. Такива например могат да са търговска кореспонденция с получателя, която дава разумен отговор на доставчика на несъответствията на нормалната търговска логика при осъшествявансто на сделките, данни, събрани от доставчика за извършени от него проучвания на надеждността и търговското положение на доставчика, мерки предприети от доставчика или получателя за гарантиране изпълнението по договора, договори и друга търговска документация по подготовката и изпълнението на сделките.
Ако резултатите от предприетите мерки не дават разумен отговор за икономическата активност на получателя, доставчикът следна внимателно да прецени дали да сключва съответните сделки, за да не се окаже, че е бил въвлечен в данъчна измама, което би довело до неблагоприятни последици за него.
В случай, че доставчикът не може да представи доказателства за предприетите от него разумни мерки, то спрямо него е възможно да се приложи принципа „лицето е знаело или е следвало да знае", че извършваната от него доставка не е вьтреобшностиа такава.
Изразяваме увереността, си че чрез настоящото ще Ви помогнем да избегнете такова неблагоприятно развитие на въпроса. С оглед на това моля да направите достояние настоящото на всички членове на Вашата организация, с оглед свеждане до разумен минимум на ефекта на данъчните измами, изкривяващи свободния пазар, с което целим постигане на ползотворен и за двете страни ефект
